Сотир Майноловски

Сотир Стоянов Майноловски е български актьор. Роден е на 31 октомври 1930 г. във Варна. Родителите му са изселници от костурското село Косинец, Егейска Македония. През 1958 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ (сега НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“). Творческият му път започва Драматичен театър – Добрич (1959 – 1964). След преместването си в София играе в Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1964 – 1967), Театър Сълза и смях (от 1967-), Театър 199 и Младежки театър „Николай Бинев“. Последните години преди пенсионирането си Майноловски е директор на Младежкия театър до 1997 година. Има пано с неговите отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199. Член на СБФД. Има няколко запомнящи се роли в българското кино. Играе във филмите „Цар и генерал“, „Най-добрият човек, когото познавам!“, „Мъже в командировка“, „Ламята“, „Вик за помощ“, „Понеделник сутрин“, „Закъсняло пълнолуние“, "Васко да Гама от село Рупча" и други. Участвал е и в шоупрограми на редакция „Хумор, сатира и забава“ на Българското национално радио. Сотир Майноловски умира на 21 ноември 2007 г. в София. Погребан е в Централните софийски гробища.